Ако сте пропуснали, може да видите първа част на темата за почвеното дишане- тук
Високи нива
Високите нива на отделения въглероден диоксид (CO2) по време на инкубацията свидетелстват за наличието на голяма жизнена група от микроорганизми, която разполага с обилно количество органична маса, която е лесно податлива на минерализация (хумус и свежи растителни остатъци).
Краткотраен ефект
Ефектът за храненето на културите е положителен, защото активната минерализация на органиката осигурява внос от готови за усвояване разнообразни хранителни елементи, в т.ч. азот. Това го получаваме още през идния сезон: при благоприятни почвено-климатични условия (влага и температура), които стимулират едновременно растежа на културите и на микроорганизмите. Колкото повече хранителни вещества ни предоставя почвата чрез дейността на микроорганизмите, толкова повече можем да си спестим от разходите за торови продукти.
Дълготраен ефект
Силното разграждане на органиката в почвата може да има и негативен ефект в дългосрочен план. Това се случва при положение, че не обогатяваме почвата чрез внасяне на нови количества органични материали. Индикатор в тези случаи се явява съдържанието на органичен въглерод, по-полярно като „хумус“.
Ако желаем да работим в посока поддържане на много и разнообразни почвени микроорганизми, трябва да поддържаме и нивото на тяхната храна. Това е именно съдържанието на органична материя в почвата. Практики, чрез които можем да поддържаме нивата на органиката през годините са:
- да оставяме на полето повече растителни остатъци;
- да включим култури, чиито растителни остатъци са с по-голямо съотношение C:N, примерно – слама от пшеница;
- да намалим или да разредим почвените обработки, чрез които аерираме силно почвата в дълбочина и чрез които стимулираме минерализиращата дейност на почвените микроорганизми, например – дълбоката оран.
Но, нека да имаме предвид, че не е необходимо “от утре” да се лишаваме от някоя добре изпитана практика, каквато е оранта при много тежки почви, която подпомага аерацията в дълбочина.
Винаги можем да подходим изобретателно, като изпробваме различни комбинации от стари и нови практики. Например, ако искаме да запазим оранната технология, е достатъчно да започнем да обогатяваме почвата с по-големи количества органика. Също бихме могли да заместим някои от минералните торови продукти с органо-минерални.
Ниски нива
Ниските нива на показателя „почвено дишане“ може да ни дадат знак за някоя от следните ситуации:
- наличие на малка и/или потисната група от микроорганизми
- понижено количество органична маса, която е техният хранителен ресурс.
Краткотраен ефект
През близкия вегетационен период не можем да разчитаме на голям приход на хранителни вещества от почвата. С други думи, на полето нямаме „бърза храна“ за културите. Компенсацията на това положение се изразява в разходи за стандартни земеделски практики:
- подхранване на посевите, като най-бърз ефект ще получим от минералните торови продукти;
- подобряване на почвената структура, като бързо средство се явяват почвените обработки;
В случай че нямаме възможност да предприемем тези мерки, е вероятно да получим отчасти незадоволителни добиви.
Дълготраен ефект
Деградацията на почвите е процес, който можем можем по-лесно да ускорим, отколкото – да забравим. Ако в поредни сезони установим, че се запазва тенденцията за понижено почвено дишане, особено и в случаи на незадоволителни добиви при нарастващи разходи в производството, е основателно да се замислим.
Какви грижи можем да положим, за да започнем да подобряваме нашата почва и за да възвърнем нейните естествени функции: почвеното плодородие. С други думи, какво можем да направим, за да подобрим почвеното здраве?
За да си отговорим на тези въпроси и за да вземем правилни управленски решения, е добре да разберем, кои са лимитиращите ни фактори. Важно е да въздействаме точно върху тях, защото те оказват най-силно ограничение върху нашите микроорганизми, култури и респективно – добиви.
Ако се нуждаете от съдействие в тази посока, може да се обърнете за съвет към нашите агрономи.
